ОТ ЗОРНИЦА СТОЯНОВА | 12 февруари 2018 г. | Написано и публикувано за thINKingDANCE.net
Двойка танцьорки (Марго Електра Стайнбърг и Мери-Кармен Уеб), анонимни и неподвижни с чела на стената и отпуснати бедро, са разположени в крайния ляв ъгъл. Срещу тях влиза облечено в черно тяло (Селин Макбрайд). С боси крака, тя се движи напред в илюзия за прекомерно разтегнати крачки на „Барби“ със сребърна парти перука. Фалшивата коса пречи на лицето й и тя се превръща в секси пудел, движейки се в завои напред, дълги наклони и разклащания.
Докато ритмичните бийтове (музика на Лиъм О'Конър) започват да се помпат, неподвижната двойка се оживява. И тримата се събират, за да се кикотят и да изсъскат в карикатура на момичешко, всяко изражение на лицето е измислено. Ръцете им се протягат през кръста на полите им, за да извадят блясък, а аз се смея с глас — парти на „путка“ в разгара си.
Битката с възглавници разлива бели пера и боклук навсякъде. „Аз не съм шибан лебед“, крещи един и трио версия на четирите лебеда на Лебедово езеро продължава. Във формация те се прегръщат, фалшиво се смеят, държат се за ръце и се галят. Викове и писъци, лице на гняв, недоволство, кикот и кикотене оцветяват постоянните ъглови движения и високи ритници, предназначени да покажат краката и задните части.
Всичките им емоции са твърде стилизирани и бързо мимолетни, чудя се кои са тези млади жени. Отречена от истинското им въздействие от дизайна на хореографката Пейдж Филипс, аз съм твърде наясно с ограничените архетипи на поп културата, с които ние като жени често сме заседнали.
Après moi, l'obscurité (след мен тъмнината) от хореограф Пейдж Филипс, Mascher Space Cooperative, 26-27 януари.
